vampire and fairytale RP RPG bulgarian bg
 
ИндексИндекс  PortalPortal  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
  • ■ РИМ
  • ■ Ню Орлиънс
  • ■ Царството на Сенките
  • ■ Друго
TEXT GOES HERE, LETY (:
TEXT GOES HERE U GUESS
TEXXXXXXXXXXTTTTTTTTTT GOES HEREEEE
Latest topics
» Дълбоко в дън горите
by Lety Пет Апр 22, 2016 8:13 pm

» ... и приказките никога вече няма да са същите!
by Lety Сря Дек 10, 2014 11:37 am

» Вдъхновение
by Lety Нед Ное 09, 2014 2:52 pm

» Историите на Лети
by Lety Пон Сеп 15, 2014 12:09 am

» Бекет Хатфийлд - Лудият Шапкар
by Lety Чет Авг 28, 2014 11:07 pm

» София Деверо
by Sophia Devaroux. Вто Авг 26, 2014 10:50 pm


Share | .

 

 София Деверо

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Sophia Devaroux.
Шпионин
Шпионин
avatar

Join date : 26.08.2014

http://kill-or-be-killed.bulgarianforum.net/
ПисанеЗаглавие: София Деверо   Вто Авг 26, 2014 10:50 pm






Sophia Devereux

"Понякога е по-добре да оставиш миналото да си отиде и да продължиш напред, единствените спомени от които човек се нуждае са тези които наистина иска да помни, останалите са просто ненужни частици от вече изчезваща, минала истина."

20 / 119 г. - Amber Heard (playby) - вампир - убийца на Конклава



Burn let it all burn


На това място ще разкажете какво е мястото на ГЕРОЯ ВИ в Ню Орлиънс. Знаете, чели сте Фабулата, има КМЕТСКИ ИЗБОРИ, на които главните кандидати са Вампир и Човек. Имаме Конклава, вампирският подземен свят, с неговата търговия с кръв, човешки роби и проституция. Сещате се схемата, ако ли не, четете тук. Канонните герои, също много ще ви помогнат да разгадаете действието и какво се случва наоколо. Споделете на какво мнение, на каква позиция е. Оплетете го в интригата, а не го оставяйте да си стои самичък в Лондон например, объркан и не осъзнат.
-------- триете този текст горе и го замествате с вашето описание ----


The world was not enough



- София появи ли се? - дрезгавият мъжки глас, който се разнесе из стаята напомни неприятното усещане на все още неотминала меланхолия след смъртта на семейство Деверо и накара мъжете, които весело бъбреха и пиеха бира, да прекратят разговора си. Последваха няколко неуспешно прикрити погледи, които те си хвърлиха помежду си и отрицателният отговор на въпроса на младия мъж. До един от малкото прозорци в бара стоеше момиче, което замислено се взираше навън. Тя бе чула добре въпроса на младия мъж и макар да бе единствената тук, която можеше да му даде желания отговор, не се обърна. Напротив, продължи да гледа как дъждът се излива отвън на талази още няколко минути. Сега би могла да е у дома със семейството си. Семейство, което я обичаше, но което тя никога не бе обичала и нямаше да обича. Не ме разбирайте погрешно, вероятно София бе един от малкото хора, които можеха да се радват на наистина перфектно семейство, но вместо да бъде част от това, тя бе избрала да го унищожи.

Да, тя седемнадесет годишното момиче, което сега стоеше умислено в полу-празното заведение преди няколко нощи бе извършило най-лошото, което някой можеше да направи - бе убило семейството си. Ако я попитате защо вероятно не би успяла да ви даде основателна причина - защото не искаше да разкрива, че всъщност идеалното й семейство не е толкова идеално бе най-логичната от тях. Но нямаше да я научите. Тя не бе психопат, макар да действаше като такъв. За всичко си имаше причина, която единствено и само тя щеше да знае.

Обърна се и впери поглед в младия мъж, които преди няколко минути бе попитал за нея, а след това бавно се отправи към офиса, намиращ се зад бара. Това бе неговият кабинет. Там някога бе прекарвала нощите си с него, там за първи път му се бе отдала и там щеше да приключи всичко.

- Притесних се за теб. - изрече Джош, хващайки я грубо за ръката и притискайки я към стената секунди след като бе влязла в кабинета му. Устните му намериха нейните, дарявайки й поредната страстна целувка. Толкова бе свикнала да чувства допира им върху нейните, желаеше го и го обичаше повече, отколкото обичаше себе си. Обичаше го толкова, че уби собственото си семейство заради него и ако това не бе достатъчно доказателство за любовта й, то тя бе готова да направи всичко, за да му я докаже. Любовта й бе сляпа, луда и безумна и бе готова на всичко за него. Но тя бе несподелена. Той никога не я бе обичал, само я бе използвал и сега когато Деверо знаеше това, щеше да го накаже. Но не заради родителите си, а заради самата себе си.

- И ти ми липсваше... - прошепна София, отпуснала тялото си в ръцете му, оставяйки го да има пълън контрол над него. Той прокара ръце през косата й и се заигра с един кичур.
- Боядисала си я. - чу го да отбелязва, докато се взираше ту в лицето й, ту в кичура от косата й, с който си играеше. Предполагаше, че промяната нямаше да му се хареса, но съдейки по погледа му бе точно обратното. Може би предпочиташе блондинки, а тя бе пребоядисала дългата си, копринено мека коса точно в този цвят.
- Харесва ли ти? - попита Софи и заби поглед в земята. Секунди по-късно го чу да казва "Разбира се" и устните му отново намериха нейните. Нямаше време да мисли, ако не го направеше сега никога нямаше да го направи. Той отново щеше да я омае с думите си, щеше да каже, каквото тя иска да чуе и тя щеше да се потдаде на думите му. Не, трябваше да го направи сега.

Всичко се случи толкова бързо, от изваждането на ножа, скрит в ботуша й, до забиването му в корема на младия мъж бе изминало само едно дихание време. Сякаш не тя самата бе направила това, а някой друг бе контролирал тялото й. И все пак по-странно бе чувството, което се разнесе из цялото й тяло, когато го видя да пада на земята в краката й, гърчейки се от болка. И това чувство не бе болка, не бе и съжаление, а задоволство. Разнесе се като отровa във вените й, напомняйки й колко слаби всъщност бяха хората. Можеха да бъдат убити по толкова лесен начин. Какъв срам! Изрита го настрани и побърза да излезе от кабинета. Не се притесняваше, че някой може да разбере, че тя го е извършила, може би все пак някой щеше да го намери, докато се гърчи от болка и да се опита да го попита кой му го е причинил, но той нямаше да може да отговори защото отровата, с която бе напоена камата вече му бе причинила толкова голяма болка, че той дори нямаше да може да извика за помощ. Щеше да се гърди в агония още няколко часа, преди накрая животът да го напусне, а до тогава той щеше да се моли това да се случи по-бързо.

Мога да ви разкажа още много за госпожица Деверо, но смятам, че това е единственото, което си заслужава да знаете, останалото са просто незначителни спомени и би било загуба на време, моето и вашето, да ви занимавам с тях. Няма да ви кажа какво се случи с нея след този ден. Всъщност ако се замислите, ви правя услуга, така ще можете да размърдате мозъчетата си и да си представите живота на София днес, а аз знам, че всеки обича да си представя свой собствен създаден от него край, затова ви давам възможност да го направите. Единственото, което ще ви кажа е, че тя се научи да обича убийствата до толкова, че това се превърна в една неизменна част от живота й. Може би наистина бе психопат, а може би не, никой не можеше да каже със сигурност.



I am Nas!




Тук ни кажи ИМЕТО СИ, ГОДИНИТЕ СИ, КАК НИ НАМЕРИ, ИМАШ ЛИ ДРУГИ ГЕРОИ, ако да дай ни линк към тях и профилите им!
Сподели още как виждаш героя си!
spicy details!


прякори: кажи ги тук
тайна: прошепни я тук
връзки с други герои: например: създател за вампирите, ковън за вещиците, най-добър приятел, враг и т.н.


Върнете се в началото Go down
 

София Деверо

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Bitten RPG :: break into for Freedom ˙·٠•● истории и rpg :: Ню Орлиънс :: Герои-